Голем

Голем е същество, направено от глина и одухотворено от човека. Вдъхването на живот у голема става чрез изписването на магически думи върху някоя част от тялото му , или изписването на магически символ на челото му. Неговата „мисия“ е покорно да върши всякаква работа, която му се заръча.

Най-известният голем  е този от едноименния роман на австриеца Густав Майринк  от 1915-а. В книгата се преразказва реалната история на пражкия равин Юда Льов Бен Бецалел от 16 век, а именно как той сътворил с помощта на магията и алхимията Голем, за да има кой да брани еврейското гето от погроми, но станал свидетел на това как създанието се обърнало срещу онези, които трябвало да защитава.                  Големът може да бъде направен и от метал,но по онова време е нямало толкова богати личности,че да си позволят това

Мотман

Мотман или Човека-пеперуда  е името дадено на мистериозно създание, което е било забелязано между 12 ноември 1966 и декември 1967 в районите на Чарлстън и Пойнт Плезънт в Западна Вирджиния. Повечето очевидци го описват като същество с размерите на човек, което има големи рефлектиращи червени очи и огромни криле като на молец. Други го описиват като безглаво, като очите му се намират на гърдите.

Съществуват множество хипотези, които се опитват да обяснят големият брой очевидци, като според някои това е масова заблуда и чисто съвпадение, а според други паранормално явление и конспиративна теория.Според някои очевидци Мотман е бил върху моста Силвър само часове преди трагедията в Пойнт Плезънт.

На Мотман е посветена книгата на Джон Кийл „Предсказанията на Мотман“ от 1976. През 2002 излиза и филмът „Послания от мрака“ с участието на Ричард Гиър, който е създаден по книгата на Кийл.Бил забелязан в Чернобил ден преди експлозията.На 15 Ноември 1966, две млади двойки от градчето Пойнт Плезънт Роджър и Линда - Скърбери и Стив и Мери - Малет, пътували късно през нощта в колата на семейство Скърбери. Минавали покрай изоставена Фабрика за тротил, която се намирала на около седем мили от Пойнт Плезънт, когато в далечината забелязали две червени светлини близо до старгенератор, намиращ се до вратите на фабриката. Те спрели колата и открили, че светлините всъщност били червените очи на голямо животно. Според Роджър Скърбери, то имало "формата на човек, но по-високо, може би 6-7 фута (2.1336 метра), с големи крила свити зад гърба му". Ужасени, те тръгнали по път 62, където, според тях, съществото ги преследвало със скорост около 100 мили в час (160.9344 километра в час)почти до началото на града. Веднага отишли до полицейския участък и разказали всичко на заместник Милард Халстед, който по-късно в интервю казва: "Познавам тези хлапета от малки. Никога не са се забърквали в неприятности, въпросната вечер изглеждаха много уплашени и приех всичко много на сериозно."

Песоглавец

Песоглавец е  същество с глава на куче или чакал и тяло на човек. Съществува още в древногръцката и древноегипетската митология.. То се среща и като фантастичен персонаж в романите на Аркадий и Борис Стругацки. По време на Средновековието за тях пишат много автори, а на картите от това време са отбелязани райони, „населявани от песоглавци“. Последните показания на „очевидци“ са от XVIII век.Според някой песоглавеца е НЛО като Влечугоподобните хуманоиди и идва от съзвездието Орион.                                                                                                                                                                      Има песоглавци които са познати на историята. Например: Анубис- египетски бог,Свети Христофор- светец,Полкан- руски богатир
               

Нави

Навите  представляват невидими летящи и голи пиленца, големи колкото орлета. Преминават през ранна пролет и късна есен. Слизат през комина при родилките. И измъчват детето и родилката. В Източна България навите се наричат ермѐнки и представляват три жени,които причиняват на родилките несвяст и дори смърт.Според вярванията двете от тях са арменки, а третата българка. Названието нави произлиза от старобългарската дума навъ, което означава мъртвец. В думата нави е тясно свързана с некръстени, мъртвородени, пометнати деца, от погребани извън гробищата, които после се завръщат при хората като зли демони на смъртта. Издават звуци, подобни на бебешки плач. Плашат се от огън, желязо, метла, чесън и червен конец.

Мратиняк

Мратиняк в българските народни вярвания е злотворен демон, причиняващ мор по кокошките и домашните птици.Той е олицетворение на болестите по домашните птици. Представян е като голяма черна кокошка с изключително грозен вид, големи криле и огромни очи. Главно в Северна и Западна България в негова чест се почита празника Мратинци.

Домовик

Домовик  в славянската митология е дух на починал родоначалник или праотец на семейството. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката.
Славяните особено са почитали домовика — заделяли храна от празнични трапези и я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гостба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели.
Домовика помагал на хората в къщата ако те са добро семейство, наглеждал децата и стопанството им, когато стопаните на дома започвали спор или предстояла конфликтна ситуация, домовика започвал да чупи или да бута предмети в къщата, за да престанат. Той е същество, което обича семейния уют и комфорт, ако стопаните на дома са лоши и той е лош с тях. Наказва ги със болест, смърт, а някой път докато те спят той сяда отгоре им и ги души, в такива ситуации хората питат "добро или зло" а той отговарял, доста често отговора е "зло". Обичал да се шегува с обитателите на дома, да крие вещите им и се забавлявал докато те ги търсят. Когато предстои да се случи някоя беда в дома, домовика започва да вие или да създава суматоха около себе си, кара кучетата да лаят непрестанно, падат предмети, нощно време се чуват стонове и необичайни звуци. А ако се задава някое радостно събитие, се чуват мелодии, цъфтят цветята, атмосферата е приятна и жизнерадостна.
Вярвало се, че след като е измолена помощта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост от това дали са почтителни към него или от настроението му.
Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

Куцулан

 поверието гласи, че някога Господ дал време на вълците да ядат. Всички вълци успели да грабнат някакво животно за плячка, само един куц вълк не успял да стигне навреме и останал гладен. Спрял под едно дърво, на което имало човек, берящ плодове и поискал да го изяде. Човекът отвърнал, че това не е правилно и се допитали до Бог. Господ след като ги изслушал отсъдил, че вълкът може да изяде човека, което вълкът и сторил. Оттогава този вълк (Куцулан) е най-опасният за хората и животните.

Влечугоподобни хуманоиди

Влечугоподобните хуманоиди са същества от митологията на всички народи в Азия, Америка,Европа и Австралия.

В наши дни тези хуманоиди се срещат в научната фантастика, фентази романите, считани са за нлонавти (екипажа на НЛО), криптозоологията, уфологията и киното[1].

Влечугоподобните извънземни са наричани още Динозавроиди, Гущероиди, Хора влечуги и Змиехора.В митовете и легендите на народите по цял свят се говори за боговете, които слезли на земята и приличали на змии. Те пристигнали със своите странни превозни средства, които древните не познавали. Във фолклора на народи от цял свят се разказва за анунаките, които научили хората на всичко от това как да обработват земите си до това как се водят войни.

Азия

В Индия се говори за Нага (नाग), което е същество живеещо под земята и приличащо на змия. В Индийските текстове от древността се говори дори за расата Сарпа (सर्प)

В Китай, Япония и Корея се говори за Драконовите царе. Това били хора които били наполовина дракони и произлезли от расата на драконите.

Австралия

Във фолклора на маорите и аборигените има истории за змиехора, които слизали от звездите за да наблюдават как живеят хората.

Африка

Догоните говорят за раса от богове слезли от звездите. Те дошли от Сириус според този народ от Африка. В своите митове те говорят за същества, които ги научили на земеделие и занаят, а и на астрономия и други науки.

Америка

В джунглите на Бразилия индианците от племето кайапа, говорят за Беп-Коророти, който също слязъл от звездите и бил получовек, полузмия.В доколумбова Америка живеели Маите и азтеките, които имали в своя фолклор разкази за същества слезли от звездите и приличащи на змии.

Европа

Кекропс I митичният първи крал на Атина е бил получовек, полузмия. това е илюстрирано на Пергамонския олтар в Пергам. Друг случай на получовек, полувлечуго е срещата на ламята в някои митове и легенди в Европа. Ламята представлявала хибрид между змия и жена.

Библията

В Библията в книга Битие Бог наказва змията да се влачи в прахта, което подсказва че някога тя е имала крака. Според изследователи на Библията и уфолози става въпрос точно за змийския народ, който живеел някога на Земята.

Влечугоподобни извънземни в криптозоологииятаКриптозоолозите смятат, че в Калифорния живее Човекът гущер, който е точно динозавроид. Друго същество за което се счита, че е от вида на влечугоподобните хуманоиди[3] е Чудовището от езерото Тетис, Канада.Според криптозоолозите ако динозаврите бяха доживели до наши дни еволюцията щеше да ги промени до същества които те наричат Динозавроиди.[2]

Влечугоподобни извънземни в уфологията

Според уфолозите тези същества са извънземна раса, която според тях обитава системата Alpha Draconis. Уфолозите наричат тези същества анунаки[4] и смятат, че те са древните астронавти, които са научили хората на всичко най потребно за да оцелее вида.

Лесник

Лесникът (Лесий, рус. леший) е горски дух, свръхестествено същество отславянските предания и руските народни приказки. Обитава затънтени горски кътища и запустели места. Според народните вярвания живее в гората само през топлите дни на годината. На св. Ерофей (17 октомври) лесникът се крие под земята, където прекарва зимата, но преди това вдига бури, чупи дървета, разгонва зверовете по бърлогите им и свирепства. Според полските поверия, лесникът обича да седи на стари сухи дървета, като приема образ на сова. Затова селяните се боят да секат такива дървета. Според руското поверие, лесникът обитава не по клоните, а хралупите на старите дървета. Когато лесникът преминава, след него се вдига вятър, който замита следите му. По това лесникът напомня елфите от шведския фолклор. Лесникът може да се яви на човек в различни образи, но най-често се случва да се престори на немощен старик или космато чудовище с козя брада, рога и копита, с което напомня древногръцкияПан и сатирите. Когато е облечен, дрехите му са обърнати наопаки. В гората изглежда гигант, а главата му достига върховете на дърветата, а на поляните е малко по-висок от тревата. Да обърква хората и да ги заблуждава в гората е обичайна шега на този горски дух. Ако това се случи, човек може да се загуби посред бял ден. За да развали магията, пътникът трябва да облече дрехите си наопаки и да размени лявата и дясната си обувка. Едва тогава може да намери верния път.

Върколак

Върколакът е човек,който при пълнолуние се превръща в създание наречено"Върколак".Той живее сред хора или в много гъсти иглолистни гори, При ухапване от върколак той присажда токсини които бавно превръщат обикновения човек в върколак.През IV и VII век са били откити 109 скелета на върколаци в северна Англия,в Бразилия и в западен Китай.Някой хора твърдят,це са виждали ръце на върколак чиито нокти са били дълги 8,9см.Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове.Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак.

Светещият Джак

 Историите за произхода на хелоуинския тиквен фенер са толкова многобройни, колкото и интересни. Но всички легенди говорят за Джак, мързелив, но хитър ирландски фермер, който успял няколко пъти да надхитри Дявола.

Едната от приказките разказва как веднъж Джак подмамил Дявола да се качи на ябълково дърво и когато той вече бил горе, Джак надраскал върху кората кръст. Тъй като Сатана не успял да слезе, трябвало да обещае на фермера, че няма да вземе душата му, за да му помогне.

Друга легенда говори как Джак обрал свои съселяни и бил подгонен от тях, когато по пътя си срещнал Дявола, който му казал, че времето му на този свят е изтекло. Джак обаче успял да го изкуши да се подиграе с набожните селяни, които го преследвали като предложил на Дявола да се превърне в монета, за да им плати откраднатото. После, след като Дяволът изчезне и отново си възвърне вида, те ще се скарат кой измежду тях я е откраднал. Дяволът харесал идеята и се съгласил, но когато фермерът го прибрал в джоба си за негова лоша изненада там имало и божи кръст. Дяволът започнал да губи сили, бил изтощен, не можел да излезе и започнал да моли за пощада. Джак го освободил от болезнения капан едва след като Дяволът му обещал, че никога няма да вземе душата му.

Но не след дълго времето на Джак на този свят наистина изтекло. Тъй като земният му живот бил твърде грешен, той не можел да отиде в Рая. Но не можел да отиде и в Ада. Дяволът не желаел да го приеме, тъй като имал сключена сделка с него. Джак нямало къде да отиде, а наоколо било мрак. Тъй като в тъмното не виждал пътя си, Дявола му дал вечно горящ въглен от Ада, който да осветява пътя му през тъмата. Джак издълбал една ряпа, поставил въглена вътре и започнал да броди в търсене на вечния покой. От тогава Джак е обречен да скита из нищото.

Тези легенди дават името на фенерите, които отначало са правени от ряпа, а в последствие от тикви. Символиката им е да плашат лошите духове, които излизат в нощта на празника. Така днес тиквеният фенер се нарича Светещият Джак, а милиони хора по света всяка година осветяват с него пътя си и домовете си през тъмната Хелоуинска нощ.